Настоящият обзор за
ДОКОМОМО България е адресиран към членовете на българската работна група, които
поради по-късно включване или по други причини, не са запознати подробно с
дейността й в ранните етапи след основаваето.
ДОКОМОМО
Интернешънъл се създава през 1988 г. към Технологичния университет в Айндховен,
Нидерландия като работна партия за Документация и
ДОКОМОМО
Интернешънъл се създава през 1988 г. към Технологичния университет в Айндховен,
Нидерландия като работна партия за Документация и Консервация на сгради,
забележителни места и паметници на Модерното движение. Негови основатели са
Хуберт-Ян Хенкет - дългогодишен председател на организацията впоследствие, и
Вессел де Йонг - неин секретар. Функцията на ДОКОМОМО е да се кооперира с
официални и доброволни организации за постигане на целите, заложени в
Айндховенската декларация, с която завършва учредителната конференция, а
именно:
"-
Да обменя идеи, "ноу-хау" и опит в полето на архитектурата и
градоустройството на Модерното движение, за неговата документация и
консервация;
- Да действа като ревностен
охранител, когато паметници на модерната архитектура и градоястройство са
застрашени;
-
Да стимулира интереса на обществеността и на специализираните власти към
ценността (особеностите) на архитектурата и градоустройството на Модерното
движение;
-
Да подготвя международен регистър на важни сгради и ансамбли на Модерното
движение, които да бъдат опазвани и/или документирани;
-
Да осъществява задълбочени проучвания и разширява познанието за Модерното
движение.
-
Да продължи да разкрива многообразието в универсализма на Модерното
движение."
Поканата
за сформиране на българска секция към ДОКОМОМО Интернешънъл бе отправена през
1993 г. към арх. Петър Йокимов по идея на арх. Пеньо Столаров (тогава работещ в
Германия). За тази цел трябваше да бъдат спазени две изисквания:
- Да
се съставят спешно поне 10 регистрационни карти за паметници на модернизма в
България, съгласно стандартния формуляр на ДОКОМОМО Интернешънъл – на английски
език, с информация за време на проектиране и строителство, автори, описание на
проектен вид, дейности по поддържане и реставрация, актуално състояние,
стилистичен анализ и оценка с цел ситуиране на обектите в панорамата на
Модерното движение у нас и по отношение на световни образци.
- Да се
сформира българска група от архитекти интересуващи се от историята и
съвременните проблеми на модерната архитектура в България.
В лична среща между арх. Пеньо Столаров, арх. Петър Йокимов и арх. Любинка Стоилова през есента на 1993 г. бе постигнато споразумение, поради дългосрочното пребиваване на Стголаров в чужбина, П. Йокимов и Л. Стоилова да изпълняват координаторски функции като осъществяват както връзката между членовете на една работнаа група ДОКОМОМО България в страната, така и международната кореспонденция.
През м. март 1994 се
осъществи основаването на българската работна група - ДОКОМОМО България от 7
учредители: д-р арх. Пеньо Столаров, ст.н.с.
арх. Петър Йокимов, проф. д-р арх. Христо Анастасов, арх.
Георги Георгиев, д-р арх.
Анни Добринова, ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс Виана, д-р арх. Любинка
Стоилова.
Бе
подготвена официална Д Е К Л А Р А Ц И Я
- апел, провъзгласяваща целите и задачите на формацията, която бе публикувана
в сп. Архитектура, 2 (1994), с. 31 и във в-к Арх & Арт Борса.
Бе
постигнато споразумение с редакцията на сп. Архитектура да се
публикува поредица от статии, посветени на модерната архитектура в България, а
именно:
1. АНАСТАСОВ,
Х., "Модерната архитектура. Началото на рационализма", С., сп. Архитектура, 1994/ Nо. 2, с. 32-35;
2. ЖЕЛЕВА-МАРТИНС,
Д., "Българското градоустроство по пътя на модернизма", С., сп. Архитектура, 1994/ Nо. 2, с. 36-39;
3. СТОИЛОВА, Л.; П.
ЙОКИМОВ, "Българската архитектура между двете световни войни в контекста на
световния архитектурен процес", С., сп. Архитектура,
1994/ Nо. 2, с. 40-44;
4. СТОИЛОВА, Л., "Модернотo движение в България в примерите на някои жилищни сгради", С., сп. АРХИТЕКТУРА, 1994/ Nо. 3, с. 32-36.
5. ЖЕЛЕВА-МАРТИНС
ВИАНА, Д., "Първият модерен жилищен комплекс - "Твърди ливади" в
Перник, арх. С. Белковски", С., сп. Архитектура, 199?/ Nо. ?, с. ?-?;
6. ЖЕЛЕВА-МАРТИНС ВИАНА, Д., “Българското градоустройство по пътя на
модернизма”, С., сп. Архитектура,
2/1994, с. 36-39
През април 1994, според изискването на ДОКОМОМО Интернешънъл работните групи в
отделните страни/региони да се състоят от минимум 10 души, към българската
група се присъединяват още арх. Юлий Фърков, арх. Миряна Йорданова - двамата от
ИТИГА/БАН, арх. Мария Каразлатева - от НИПК, арх. Емил Момиров - пенсионер. На
проведеното събрание присъстват още и арх. Йордан Тангъров и арх. Явор Банков.
Тогава арх. Банков съобщава, че по силата на членството си в ИКОМОС се счита за
член-учредител на ДОКОМОМО Интернешънъл и получава редовно информационните
бюлетини за дейността й.
При
обсъждането на бъдещата дейност се решава в библиотеката на Централния дом на
архитекта – САБ, София да се заведе специална папка на ДОКОМОМО България,
където да се събират материалите от коредспонденцията за свободен достъп на
членовете на групата и други интересуващи се колеги.
През юли 1994 свитък
от материалите, разработени от членовете на ДОКОМОМО България е изпратен по
пощата с препоръчано писмо до арх. Пеньо Столаров в
Германия, за да бъдат предоставени на международния секретариат на ДОКОМОМО
Интернешънъл, а именно:
- Декларацията - апел в превод на английски
език,
- Списък на членовете на работната група
ДОКОМОМО България;
- 13 работни карти на английски език, съставени
безвъзмездно от П. Йокимов и Л. Стоилова (започнати още в края на 1993 г.) с оглед подготовката на ІІІ-та конференция на ДОКОМОМО
Интернешънъл в Барселона през 1994 г., за да послужат
като заявка за включването на България в дейността на международната организация.
Подбрани са известни примери от българския модернизъм от периода
1920-1960 г., влезли в трайно обръщение в българската архитектурна
историография чрез публикации на ИТИГА/БАН и НИПК, а именно:
1. Минерални бани и хотел – с.
Баня, Карловско, 1933-1934 – арх. Сава Овчаров, арх.
Йордан Йорданов, арх. Храбър Попов;
2. Кооперативна апартаментна и
търговско-административна сграда "Задруга", бул. "Дондуков"
и ул. "Раковски", София - арх. Александър Дубовик;
3. Еднофамилна къща на
Тепавичаров, Габрово – арх. Нено Ямантиев
4. Къща на Д-р Хлебаров, ул. "Цветан Спасов", Плевен, 1933-1934 - арх. Нено Ямантиев;
5. Кооперативна
многоапартаментна сграда "Караджата", ул. "Московска" 1,
ъгъла с ул. "Малко Търново", София – арх. Кръстан Гечев, арх. Петър
Карасимеонов;
6. Индивидуална жилищна сграда
на Ив. Стоянович, бул. "Патриарх Евтимий" 4, София – арх. Тодор
Горанов, арх. Борис Русев;
7. Централен дом на
транспортните работници с кино "Освобождение", бул. "Мария
Луиза" 106, София, 1938 – арх. Атанас Делибашев;
8. Къща на Ангел Кантарджиев,
бул. "Цар Освободител" 25, София – Обфис на фирмата
"Бонжур", 1932-1934 - арх. Иван Васильов,
арх. Димитър Цолов;
9. Къща на Русчев,
София, ул. "Шипка" 29, София – арх. Ангел Дамянов;
10.Къща
на Здравко Платнаров, бул. "Хр. Смирненски" 36, София - 1938-1939, арх. Радослав Радославов, арх. Константин Джангозов;
11. Търговско-апартаментни
сгради "Недков", бул. "Витоша" и ул. "Н.
Рилски", 1937-38 и "Урумов", 1938-39 – арх.
Радослав Радославов, арх. Константин Джангозов;
12. Санаториум
на д-р Хаджииванов", с. Владая, Софийско – арх. Симеон Атанасов,
арх. Стефан Атанасов.
13. Хигиенно-епидемиологичен център, бул. "Регентска/Я.
Сакъзов", София, - арх.
Тодор Златев, арх. Димитър Коев.
- две статии, вече публикувани в сп. Архитектура в
превод на английски език с над 20 оригинални снимки
1. “THE MODERN MOVEMENT IN BULGARIAN ARCHITECTURE” от Л. Стоилова;
2. “BULGARIAN ARCHITECTURE BETWEEN THE TWO WORLD WARS IN THE
CONTEXT OF THE WORLD ARCHITECTURAL PROCESS” от Л. Стоилова и П. Йокимов.
За
съжаление, регистрационните карти, които са били препратени от арх. Столаров до
седалището на комитета по регистъра и международната селекция в Париж, се
оказват изгубени по пощата.
Поради това през август 1994 е подготвен
нов свитък от копия на регистрационните карти и предоставен в дома на арх. П.
Столаров в София.
През март-ноември 1994 г. групата на ДОКОМОМО България няма пряка връзка с централата на ДОКОМОМО Интернешънъл и фактически не получава информация за резултатите от проведената в Барселона ІІІ-та международна конференция на ДОКОМОМО през септември 1994 г., както и за съдбата на изготвените и изпратени материали за българския модернизъм. Голямата заетост на Председателя - арх. Столаров, както и организационната и финансова сложност на индиректната връзка, налагат през ноември 1994 г. П. Йокимов, Д. Желева-Мартинс и Л. Стоилова да издирят адреса на международния секретариат на ДОКОМОМО Интернешънъл със седалище в Айндховен, Нидерландия чрез централата на ИКОМОС в Париж.
През периода април-ноември 1994 дейността на ДОКОМОМО България се осъщяствява чрез лични средства и доброволни усилия на участниците. Частично разходите за кореспонденция, ксерокс и фотокопирни услуги се покриват от финансирането на груповия изследователски проект "Архитектура и градоустройство на Третото български царство" по договор с НФНИ/ МОН - Nо НИ-ОХИ-325/1993 г., в който участват П. Йокимов (рък.), Д. Желева-Мартинс, Ю. Фърков, Л. Стоилова, доколкото тематиката на проекта съвпада с предмета на дейност на ДОКОМОМО Интернешънъл.
В писмо от 10 април 1995 до проф. HUBERT JAN HENKET, Президент на ДОКОМОМО Интернешънъл се излага предисторията на създаването на българската група и се заявява желание групата да получи възможности за:
"- Включване в организационния
живот на ДОКОМОМО;
- Директен контакт с
международната централа, за своевременно получаване на актуалната информация;
- Сътрудничество
към специализираното издание на
ДОКОМОМО."
Изпратени
са списък на членовете на ДОКОМОМО България и Декларацията-апел на учредителите
в превод на английски език.
През май 1995 ДОКОМОМО България получава за първи път директно информация и материали от международната централа в Айндховен, а именно:
-
Директиви за националните/регионални
регистри, за международната селекция, за предложенията към Списъка на
световното културно наследство, Дефиниции и инструкции, приети от
Международния експертен комитет за ИНТЕРНАЦИОНАЛНА СЕЛЕКЦИЯ
(IS) към DOCOMOMO International на 15 май 1995 г. в Монреал.
Книжката с директивите съдържа описание на структурата на международната
организация, обхвата, критериите и категориите на местна и международна
преценка на обекти, определени за регистрация и разширен вариант на формуляра
за регистрационната карта на ДОКОМОМО Интернешънъл, разработен от международен екип експерти.
- Списанието на ДОКОМОМО
Интернешънъл, където е публикувана част от
декларацията на ДОКОМОМО България [DOCOMOMO Journal 13, p. 37];
- Списък с членовете на всички 24
национални/регионални работни групи на ДОКОМОМО Интернешънъл, включително и на
българите.
Преведени от Л. Стоилова на български език, Директивите са заведени в папката на ДОКОМОМО в библиотеката на ЦДА - САБ, София, която се ползва за общо информиране на членовете на българската работна група, които нямат електронна поща.
Л.
Стоилова и П. Йокимов предоставят един от своите броеве от DOCOMOMO Journal като безвъзмездно дарение в библиотеката на ЦДА
- САБ. Тази дарителска практика на екземпляри от всички получени книжки на
списанието продължава до 2000 г., когато международната организация започва да
изпраща, освен до всеки от членовете, и допълнителни бройки от списанието.
Техният брой в библиотеката на САБ би трябвало да бъде 14 (№№
13-26).
Копия от формуляра на регистрационната карта на английски и български език са също
приложени в библиотеката на ЦДА - САБ и разпространени между членовете на
българската работна група, които биват приканвани да обмислят предложения
за обекти и автори, подходящи за международна регистрация и да
пристъпят към съставяне на нови ДОКОМОМО-карти. За оценката и
категоризацията на всеки обект е необходима достатъчна квалификация на
участниците в регистрацията относно общото развитие на Модерното движение в
световен мащаб и съответните специфични конкретни проявления в България.
По
това време част от разходите за кореспонденция и документиране продължават да
се покриват благодарение участието на Петър Йокимов, Добрина Желева-Мартинс,
Юлий Фърков и Любинка Стоилова в груповия изследователски проект "Архитектура
и градоустройство на Третото българско царство", финансиран от
Национален фонд "Научни изследвания" към Министерство на
образованието и науката (ръководител - П. Йокимов).
В отговор от 30 май 1995 от името на ДОКОМОМО България до международния секретариат в Айндховен се уточнява позицията на арх. Пеньо Столаров като Председател на българската работна група, а на П. Йокимов и Л. Стоилова - като нейни координатори в България поради отсъствието на Председателя от страната.
На 25 юли 1995 в Айндховен е изпратен нов свитък от съставените от Л. Стоилова и П. Йокимов, но поправени и допълнени, 14 регистрационни карти за обекти на модернизма в България.
През януари 1996 г. ДОКОМОМО Интернешънъл конституира Международен специализиран комитет по технологии (ISC/T). От българска страна като специалист, занимаващ се с екологични проблеми, енергоефективност и акустика, се регистрира колегата д-р арх. Анни Добринова.
През февруари 1996 г. Международният експертен комитет по селекцията/Регистър инспектира регистрационните карти, представени от националните/регионални работни групи на ДОКОМОМО и разпраща до всички тях критичните си коментари.
Разпратени
са и инструкции и критерии за изготвяне на предложения-класификации на световни
образци на модерното движения с оглед включване на сгради на модернизма в
Списъка на световното културно наследство (WHL) на ИКОМОС. Тази задача, заедно
с актуализирането на предложенията към Комитета за международна
селекция/Регистър (ISC/R) въз основа на обновените и разширени
регистрационни карти и отправените критични бележки, са обявени като
"домашна работа" на работните групи при подготовката на ДОКОМОМО
Интернешънъл за обсъжданията на ІV-та международна конференция на ДОКОМОМО в
Братислава през септември 1996 г. Крайната цел на събираните регистрационни
карти е подготовката на международно издание с колекция от примери на модерното
движение във всички страни - членки на ДОКОМОМО Интернешънъл.
През периода януари - май 1996 г. се води кореспонденция с ISC/R: със секретаря на комитета - Мариеке Куйперс и с неговия представител - Дейвид Уитам от ДОКОМОМО Шотландия във връзка с корекциите на регистрационните карти на ДОКОМОМО България съобразно отправените критични бележки.
За
подготовката на конференцията в Братислава българската работна група на
ДОКОМОМО обсъжда в серия срещи вече съставените регистрационни карти, и подбор
на световни образци на модернизма за попълване списъка на световното културно
наследство на ИКОМОС/ЮНЕСКО. Съставя се списък от обекти в България, подходящи
за по-нататъшно проучване и разработка в регистрационни карти.
До 20 април 1996 ДОКОМОМО
България е изпратила в определения срок отчет за изпълнение на "домашната
си работа" и следните документи:
- 10
броя актуализирани регистрационни карти с комплекти оригинални фотоси и други
документи
1. Д.
Желева-Мартинс,“Жилищен комплекс “Яворов”, арх. В. Вълчанов и
кол.
1996
2. Л.
Стоилова, П. Йокимов. “Минерална баня и общински хотел, с. Баня, Карловско”.
арх.
Йордан Йорданов & Сава Овчаров, 1994-1996
3. Л.
Стоилова, П. Йокимов. “Кооперативна апартаментна, апартаментна
и доходна сграда “Задруга”, София - бул. “Раковски", ъгъла
с бул. “Дондуков”,
арх.
Александър Дубовик, 1994-1995
4. Л.
Стоилова, П. Йокимов. “Къща на д-р Хр. Хлебаров в центъра на гр. Плевен,
ул.
“Цв . Спасов”, арх. Нено Ямантиев 1994-1996
5. Л.
Стоилова, П. Йокимов. “Кооперативна апартаментна сграда “Караджата”, София.
ул. “Московска” 3, ъгъла с ул. “Малко Търново”,
арх.
Кръстан Гечев, Петър Карасимеонов, 1994-1996
6. Л. Стоилова, П. Йокимов. “Къща на
Стоянович в София”, бул.
“Патриарх Евтимий” 4.
Арх.
Теодор Горанов & Борис Русев 1994-1996
7. Л. Стоилова, П. Йокимов. “Къща на А.
Кантарджиев, Софиял Бул. “Цар Освободител” 25,
(офис
на фирма "BONJOUR" - верига от магазини/STAMBOULI (България) Ltd.
Арх.
Иван Васильов & Димитър Цолов 1994-1996
8. Л.
Стоилова, П. Йокимов. “Къща на Русчев в София”, ул. “Шипка”
29,
Арх.
Ангел Дамянов 1994-1996
9. Л.
Стоилова, П. Йокимов. “Къща на Здравко Платнаров,
София. бул.
“Хр. Смирненски” 36,
Арх.
Радослав Радославов & Константин Джангозов 1994-1996
10. Л.
Стоилова, П. Йокимов. “Институт по заразни и паразитни болести, София”,
ул. "Регентска / Янко Сакъзов" ,
София
арх. Теодор Златев & Димитър
Коев 1995
- предложение за включване образци на
модерната архитектура към списъка на световното културно наследство на ИКОМОС
WHL - СПИСЪК НА СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО -
DOCOMOMO - ICOMOS
|
|||||||
№
|
COUTRY
|
TOWN
|
BUILDING/ COMPLEX, etc.
+ ADDRESS
|
DESIGNR(S)
|
DATE
|
WHL- CRITERIA
|
REMARKS
|
1.
|
BRAZIL
|
Rio de Janeiro
|
Ministry
of
Education
|
L. Costa
C. Leao
H. Moreira
O. Nimeier
A. E. Reidi
E. Vasconchelos
|
1937-43
|
I + III
|
|
2.
|
|||||||
3.
|
FINLAND
|
Saynatsaalo
|
Workers’ Public Center
|
A. Aalto
|
1951-52
|
I + iii
|
|
4.
|
FRANCE
|
Paris
|
International Exhibition of Decorative Arts
|
K. Melnikov
|
1925
|
I + iv
|
|
5.
|
FRANCE
|
Paris
|
Pavillon L’Esprit Nouveau
|
Le Corbusier
P. Janneret
|
1925
|
I + iv
|
|
6.
|
FRANCE
|
Poissy
|
Savoye
|
Le Corbusier
P. Janneret
|
1928-30
|
I + iv
|
|
7.
|
FRANCE
|
Marcelle
|
Unite d’Habitation
|
Le Corbusier
|
1947-52
|
I + iv
|
|
8.
|
GERMANY
|
Alfred/Lein
|
Factory
“Faguss”
|
W. Gropius
A. Meier
|
1911-16
|
I + iv
|
|
9.
|
GERMANY
|
Dessau
|
BAUHAUS
|
W. Gropius
|
1925-26
|
I + iv
|
|
10.
|
GERMANY
|
Stuttgart
|
Schocken Departament
Store
|
E. Mendelsohn
|
1926
|
I + iii
|
|
11.
|
GERMANY
|
Stuttgart
|
Wissenhoff- Siedlung
|
Le Corbusier W. Gropius
P. Behrens
H. Poelzig
J. J. P. Aud
M. Taut
|
1927
|
I + iii + iv
|
|
12.
|
GERMANY
|
Leubau/ Saxony
|
House
Schminke
|
H. Scharoun
|
1933
|
I + iii
|
|
13.
|
HOLLAND
|
Roterdam
|
Tabaco
Factory van Neele
|
L. K. v.d. Flought
M. Stam
|
1926-30
|
I + iv
|
|
14.
|
HOLLAND
|
Utrecht
|
House Schroeder
|
G. T. Rieteld
|
1924
|
I + ii + iii + iv
|
|
15.
|
ITALY
|
Turin
|
Exhibitional Pavillon
|
P. L. Nervi
|
1948-49
|
I + iii
|
|
16.
|
SPAIN
|
Barcelona
|
German
Pavillon
World Exhibition
|
L. Mies v.
d. Rohe
|
1929
|
I + ii + iii + iv
|
|
Допълнителни предложения
|
|||||||
RUSSIA
|
Moscow
|
Workers’ Club
“Russakov”
|
K. Melnikov
|
1927-29
|
I +iii
|
||
U.S.A.
|
Bear Run
Pensylvania
|
House of
E. Kauffman
“Waterfall”
|
F. L. Wright
|
1936
|
I + ii + iii
|
||
U.S.A.
|
Chicago - Illinois
|
Illinois Technological Institute
- Memorial Hall
- Chapel
- Crown Hall
|
L. M. v.d. Rohe
|
1940
1945-46
1952
1956
|
I + iv
|
||
U.S.A.
|
New York
|
Museum of Abstract Art
Gugenheim
|
F. L. Wright
|
1946-59
|
I ++ ii + iii
|
||
U.S.A.
|
New York
|
Lever House
Adminisrative Building
|
S.O.M.
G. Bansheft
|
1951-52
|
I + iv
|
||
U.S.A.
|
New York
|
Seagram Building
|
L. M. v. d. Rohe
Ph. Johnson
|
1951-58
|
I + iii + iv
|
||
През април 1996
г. д-р арх. Константин Бояджиев (тогава директор на ЦА/БАН
бивш ИТИГА/ БАН) изявява лично желание да се включи в работата на
ДОКОМОМО България. След съответна кореспонденция с централата
на ДОКОМОМО Интернешънъл той е регистриран като редовен член на
българската работна група, която вече наброява 11 души.
През периода април 1995 - юни 1996 дейността
на ДОКОМОМО България с осъществява с личните доброволни усилия и техника на
координаторите. Частично разходите
за кореспонденция, ксерокс и фото-услуги се покриват от оскъдните средства
на груповия изследователски проект "Архитектура и градоустройство на Третото
българско царство"
по договор с НФ "Научни изследвания"/ МОН - Nо НИ-ОХИ-325/1993 г., в частта за архитектура, разработвана от П.
Йокимов и Л. Стоилова, доколкото съвпадат с работата по изследователския
проект.
Още
през март 1996 от секретариата на ДОКОМОМО Интернешънъл се получава и
покана до всички работни групи да платят членския си внос. Същевременно,
подготовката на "домашната работа" на ДОКОМОМО България показва, че съставителството на регистрационни карти изостава и е ограничено в тесен кръг поради доброволния характер на организацията и липсата на средства за извършване на дейността от всички членове: командировки и оглед на обекти в провинцията на място; за събиране множество подробни сведения за
собственост, история на създаване, изпълнение, функциониране и съвременно
състояние, за
ксерокопиране и фотодокументация, които
се изискват в регистрационните карти.
По
тези причини е съставено писмо от името (и с подписите) на всички членове на
групата до Председателя на САБ (вх. № 127/03.04.1996), в което се изразява
надежда да се подпомогнат финансово следните пера от дейността на ДОКОМОМО
България:
"-
Текущите разходи по ксерокопиране, кореспонденция (поща и факс) с централата на
ДОКОМОМО Интернешънъл в Айндховен - Нидерландия;
-
Командировъчни разходи за 1 представител за участие в ІV-та международна
конференция на ДОКОМОМО Интернешънъл в Братислава - 18-20 септември 1996
г."
След
серия от срещи и писма, изискващи подробности за историята на създаване,
характера на дейността на ДОКОМОМО България и доказателства за нейното
официално регистриране, САБ се ангажира с личното съдействие на Зам.
Председателя - арх. Димитър Кръстев, да поеме под различна форма превода на
английски език, размножаването и пощенските разходи при изготвянето и
изпращането на регистрационни карти за градоустройствени обекти в София,
съставяни от арх. Добрина Желева-Мартинс. Калкулацията на разходите за
ксерокопиране и пощенски услуги, изплатени от САБ на Д. Желева-Мартинс възлизат
на тогавашни 8 300.00 лв (равняващи се на 8.30 лв след деноминацията на
българската парична единица).
Също през м. март 1996 г. се подготвя молба за
финансова помощ до Центъра за изкуства "Сорос" - Програма
"Културно наследство", раздел "Документация", с приложени девет документа, отнасящи се до дейността на международната организация и на
работната група ДОКОМОМО България и две препоръки (от 7 май - от проф. д-р арх. С. Бояджиев и от проф. д-р арх. Р.
Ангелова).
Ето
извадка от препоръката на проф. д-р арх. Р.
Ангелова:
"Значение на дейността на работната партия DOCOMOMO-България:
Инициативата е актуална
в духа на засиления интерес към Модерното движение през последното десетилетие
в световен мащаб както в полето на архитектурата, градоустройството и сродните
им пластични области, така и в общокултурен аспект.
Членовете на
DOCOMOMO-България се ориентират към една по-слабо развита област в българската
архитектурна историография. Интересът към Модерното движение е навременен и
значим (предвид текущата преоценка на различни фази от историческото и културно
развитие на България), защото спомага откриването на непознати произведения, творци
и процеси от периода между двете световни войни.
Комплектоването на
по-цялостен информационен регистър на Модерното движение в България има
приносен характер, особено ако има условия за по-широк достъп до събраната
информацията.
Международните рамки на движението
DOCOMOMO предоставят възможности заинтересуваните специалисти да се доизграждат
и работят в крак с колеги от други страни, да верифицират изследователските си
проблематика, методи и резултати. Това, от своя страна, би спомагнло общото
развитие на архитектурознанието у нас. Международните регистрационни карти
могат да се ползуват като модел за монографично изследване на творби с друга
историческа и стилистична принадлежност.
Извън професионалните
аспекти, инициативата е актуална и полезна, ако успее да популяризира
постиженията на Модернистичните архитектура, градоустройство и дизайн в
обществото, с оглед идентифицирането, оценката и бъдещата охрана на един по-нов
културен пласт, чиято ценност тепърва ще расте.
Не на последно място, с
международния си характер работата на DOCOMOMO-България подпомога
разпространението на българската култура извън страната.
Перспективи и препоръки: Като първостепенна задача, регистрирането на обекти на
Модерното движение в цялата страна изисква създаването на мрежа от членове
извън столицата. В перспектива бих препоръчала контакти с общински и държавни
органи и организации по охрана на културното наследство в страната за
набелязване на приоритетни обекти и действия. В тази връзка ще е нужно
привличането на сътрудници, занимаващи се с конкретно опазване, консервация и
реконструкция на паметници на културата.
В заключение: Изложеното ми дава увереност, че ефектът от работата на DOCOMOMO-България би бил сериозен и траен,
ако доброволните усилия на шепа ентусиасти са финансово осигурени, за да
придобият по-целенасочен, разгърнат и задълбочен характер.
Предлаганата инициатива е с приносен дух и заслужава финансова и
морална подкрепа."
Предложението
за финансиране дейността на работната група за 1-годишен период (от 20 март
1996 г.) съдържа следните пера:
"- Съставяне на 100-120 регистрационни карти (по
предварителна преценка);
- Разходи за кореспонденция и координация в
страната и чужбина;
- Едногодишна такса за колективен членски внос;
- Разходи за нощувки на един представител на
работната група при участие в ІV-та международна конференция в Братислава;
- За материали и консумативи."
От
изброеното Центърът за изкуства "Сорос" дава съгласие за безвъзмездно
предоставяне на $450 за изплащане на груповия членски внос на ДОКОМОМО
България.
На 15 май 1996 г Л. Стоилова подписва договор с Центъра за изкуства
"Сорос" за безвъзмездното предоставяне на членски внос от името на
ДОКОМОМО България.
През периода юни-септември 1996 се провежда кореспонденция с централата на ДОКОМОМО Интернешънъл за уточняване на банкова сметка и размера на сумата за групов членски внос. Тъй като се оказва, че членският внос за колективни членове е $360, спонсориращата организация превежда по банков път $360.00 на 9 август 1996 г. направо в Делфт, Нидерландия, където по това време се намира седалището на ДОКОМОМО Интернешънъл.
Секретариатът
на ДОКОМОМО Интернешънъл съобщава за решението на международната организация
работните групи от страни с нисък стандарт да се освобождават от членски внос и
превежда сумата, изпратена за ДОКОМОМО България по банков път обратно в
България. Парите са получени със съответен банков документ от Л. Стоилова като
координатор на ДОКОМОМО България. От този момент тези пари се използват за
покриване разходите по организационната работа на ДОКОМОМО България –
кореспонденция, ксерокопиране, канцеларски материали.
По
това време тече усилена подготовка на ІV-та международна
ДОКОМОМО конференция в Братислава през септември 1996.
В тази връзка са подбрани и
материалите в списанието на международната организация DOCOMOMO Journal 15/July 1996. В него е отпечатана
и статията на арх. Любинка Стоилова "Модерното движение в България"
на английски език ("The Modern Movement in Bulgarian Architecture", DOCOMOMO Journal 15/July 1996, pp. 24-25) като мотивационен
текст към анализираните конкретни примери на модернизма в регистрационните
карти за български обекти. Статията е цитирана като пример за мотивиране на
модерната архитектура в работата на ДОКОМОМО Интернешънъл от члена на Комитета по
международна селекция/Регистър (ISC/R) David Whitam - представител на
ДОКОМОМО Шотландия, в отчета на Комитета пред ІV-та международна ДОКОМОМО
конференция в Братислава,
публикуван в DOCOMOMO
Journal,16/March 1997, с. 17.
Като
изпълнила "домашната" си работа българската работна група има право
не само на присъствие на сесиите с доклади в международната конференция в
Братислава, но на участие с вот в Общото събрание (което е висш орган на
международната организация, избира ръководните органи, изменя устава и приема
решения за дейността на организацията през двугодишния период до следващата
международна конференция).
През
периода май-септември 1996 г. тече оживена кореспонденция със секретариата на
ДОКОМОМО Интернешънъл и организационния комитет на ІV-та международна ДОКОМОМО
конференция във връзка с представителството на България на заседанията в
Братислава. Координаторите на ДОКОМОМО България обясняват, че поради липса на
средства българската работна група не може да излъчи свой представител за
участие в конференцията.
Съгласно
обявената предварителна програма на конференцията за осъществяване на
съпътстваща изложба с материали от всички работни групи - членки на ДОКОМОМО,
българската група подготвя и изпраща два плаката, а именно:
Извори на модерното градоустройство.
Съдържа
градоустройствени планове на различни български градове - София,
Пловдив, биография на Георги Ненов и др….. Изготвен от Д. Желева-Мартинс, М. Йорданова, К.
Бояджиев, Ю. Фърков, Ю. Радославова със средства от едноименния групов
изследователски проект, финансиран от Национален фонд "Научни
изследвания" към Министерство на образованието и науката (ръководител К.
Бояджиев).
Архитектурата
на Модерното движение в България между двете световни войни.
Съдържа снимки на 40 творби на Г.
Овчаров, С. Белковски и И. Данчов, И. Васильов и Д. Цолов, Г. Апостолов, А.
Делибашев и И. Бояджиев, К. Панайотов, В. Ангелова и Б. Винаров, А. Дамянов, Б.
Капитанов и П. Харбов, К. Плакунов, К. Джангозов и Р. Радославов, К. Босев, Х.
Берберов, З. Илиев, Н. Ямантиев, Д. Кавалджиев, Р. Кръстанова, Х. Пеев, Т.
Златев и Д. Коев, Е. Варакаджиева, Г. Скордев и П. Цветков, Хр. Попов из цялата
страна. Изготвен от П. Йокимов, Л. Стоилова със средства от груповия
изследователски проект "Архитектура и градоустройство на Третото българско
царство", финансиран от Национален фонд "Научни изследвания" към
Министерство на образованието и науката (ръководител П. Йокимов).
На самата конференция в Братислава през септември 1996 г. от България участва самостоятелно арх. Пеньо Столаров, който е член на Международния експертен комитет по образование (ISC/E).
През периода ноември 1996 - февруари 1997 в съответствие с решенията на общото събрание за предстоящата работа на ДОКОМОМО Интернешънъл ДОКОМОМО България продължава довършването на материалите по подготовката на цялостно издание за Модерното движение в страните-членки на ДОКОМОМО Интернешънъл.
В
писмо до секретаря на ISC/R - Мариеке Куйперс (9 февруари 1997) са
изпратени допълнително следните материали:
Допълнително
изготвена регистрационна карта
Д. Желева-Мартинс,“Жилищен
комплекс “Илинден”, арх. Т. Горанов, К. Босев и кол.,
(изтратена на 7 февруари 1997 г.).
Библиография
към мотивационния текст:
1. СТОИЛОВА, Л., Модернотo движение в България в примерите на някои жилищни
сгради. С., сп. АРХИТЕКТУРА, 1994/ Nо. 3, с. 32-36.
2. СТОИЛОВА, Л., П. ЙОКИМОВ, “Българската архитектура между двете световни войни в контекста на
световния архитектурен процес”. С., сп. АРХИТЕКТУРА, 1994/ Nо. 2, с. 40-44 (STOILOVA, L.; P. IOKIMOV. Bulgarian
Architecture Btween the Two World Wars in the Context of World Architectural
Process. Sofia, ARCHITECTURE, Journal of Union of Bulgarian Architects, 1994/
No. 2, p. 40-44).
3. ДИМИТРОВ, Л. "С благоговението на старите майстори (100
години от рождението на арх. Радослав Радославов)", сп. АРХИТЕКТУРА 1988/ 9-10, с. 78 (DIMITROV, L. - With the Awe of the Old Masters
(100 years from the birth of Аrch. Radoslav Radoslavov)" - ARCHITECTURE,
Journal of the Union of Bulgarian Аrchitects, 1988/9-10, p. 78).
4. АВРАМОВ, ИВАН, "Творец с безпримерно трудолюбие и талант
(80 години от рождението на арх. Константин Джангозов) - сп. АРХИТЕКТУРА,
1987/No 3, с. 29-30 (AVRAMOV, IV. - "Creator with Unexampled
Diligence and Gift (80 years from the birth of arch. Constantin Djangozov) - ARCHITECTURE, Journal of the Union
of Bulgarian Architects 1987/No 3, p. 29-30).
5. APARTMENT HOUSE, SOFIA 1929. C. Gechev, P. Karasimeonov In: ARCHITECTURE AND SOCIETY Intern. Mag.-
1985/1986, Nr. 4/5, p. 130.
7. TWO APARTMENT HOUSES IN
SOFIA. End of 1930's. Radoslav Radoslavov, Constantine Dzhangozov. In:
ARCHITECTURE AND SOCIETY Intern. Mag. 1985-1986/ 4-5, p. 163.
8. БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - София, ТЕХНИКА
1982; с. 216 (BULGARIAN ARCHITECTURE DURING THE CENTURIES -
Sofia, TECHNIKA, 1982).
9. ДИМИТРОВ, Л. IN MEMORIAM: "Архитект Радослав Недялков
Радославов (1888 - 1979)", сп. АРХИТЕКТУРА, 1980/No 9, с. 34-35 (DIMITROV, L. - "Architect Radoslav Nedyalkov
Radoslavov (1888 - 1979)" ARCHITECTURE, Journal of the Union of
Bulgarian Architects 1980/ No 9 p. 34-35).
10. ДАМЯНОВ, А. Жилищни сгради - С, ТЕХНИКА 1978; с. 124 (DAMYANOV, ANG. - Residential Buildings - Sofia,
TECHNIKA 1978, p. 124).
11. КАЗМУКОВ, Н. Кооперативното жилищно строителство в София до
1944 г. В: Сб. Архитектурата на България 1878 – 1944 - София, БАН 1978, с. 82-104 (KAZMUKOV, N.
- Co-operative residential construction in Sofia till 1944 In: Col.
Architecture of Bulgaria 1878-1944 - Sofia, Bulgarian Academy of Sciences ed.
1978, p. 82-104).
12. СТОЯНОВ, Б. Съвременна архитектура - С, ТЕХНИКА 1977; с.
163 (STOYANOV, BORISLAV - Contemporary Architecture - Sofia, TECHNIKA
1977, p. 163).
13. ГЕОРГИЕВА, М .& кол., ПРЕДЛОЖЕНИЕ за обявяване на архитектурните
паметници на културата от периода 1878 - 1944 г. в София. Централна градска
част. - С, НИПК 1977 (GEORGIEVA, M. & col. - SUGGESTION for
Announcement of the Architectural Monuments of Culture in
Sofia of the period 1878 to 1944. Central City Part
Sofia, NATIONAL INSTITUTE FOR CULTURAL MONUMENTS 1977).
14. КРАТКА ИСТОРИЯ НА
БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА, С., Изд. БАН - 1969; с. 536 (BRIEF HISTORY OF
BULGARIAN ACHITECTURE - Sofia, BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES Press 1979; p.
536).
15. ЯМАНТИЕВ, Н., Жилищни сгради, сп. АРХИТЕКТ 1934/ No 2-3, с.
44-45 (YAMANTIEV, NENO - Domestic Buildings - ARCHITECT, Journal
of Association of Bulgarian Architects 1934/No 2-3, p. 44-45).
16. ЦОЛОВ, Д. Проект за къща на Ангел Кантарджиев - София от
арх. бюро Василев - Цолов. C., сп. АРХИТЕКТ 1932/ 1, с. 12 – 13 (TZOLOV, D. -
Project for a House of Angel Kantardjiev in Sofia by the Architectural Bureau
Vassilev & Tzolov. Sofia, ARCHITECT, Journal of the Union of Bulgarian
Architects 1932/1,p. 12-13).
През януари 1998 г. координаторите
изпращат в централата нов актуализиран списък с членовете на ДОКОМОМО България. Във връзка с решението на
международната ДОКОМОМО конференция в Братислава да се документират паметници
на ландшафтната архитектура и да се обособи Международен специализиран комитет
по урбанизъм и ландшафт/градини, към българската група се е присъединила и д-р
инж. Юлия Радославова – специалист по история на ландшафтната архитектура от
ЦА/БАН. С писмо от 20 ноември 1998 г. Международният секретариат на ДОКОМОМО
потвърждава нейното включвне в списъците на ДОКОМОМОМ Интернешънъл.На този етап
членовете на ДОКОМОМО България са 11. От първоначално изявилите желание за
работа двама са отпаднали поради липса на интерес – арх. Мария Каразлатева и
арх. Юлий Фърков.
През периода януари-юни 1998 г. българската работна група на ДОКОМОМО иска подкрепа от международната организация за защитата на сградата на сладкарница “Феята” и ресторант “Ропотамо” в София, които са документирани в регистрационната карта за ж. к. “Яворов”, съставена от Добрина Желева–Мартинс. По това време двете сгради са безстопанствени, тънат в разруха, а “Феята” е превърната в свърталище на наркомани и клошари. Предстоят действия по тяхната приватизация и бъдещо строителство, които реално застрашават оригиналния им модернистичен вид.
Авторът на проектите –
арх. Васил Вълчанов се обръща към ДОКОМОМО България с молба за подкрепа и
защита на сградите.
Българската
ДОКОМОМО група подготвя отворено писмо за опазването на тези обекти на
модернизма, които не попадат под защитата на закона за паметници на културата,
поради малката историческа дистанция от тяхното създаване, адресирано до НИПК,
СОПК, САБ и др. инстанции, имащи отношение към опазване паметниците на
културата.
Писмо
с подобно съдържание е изпратено и до секретариата на ДОКОМОМО Интернешънъл.
Централата на международната организация откликва и Изпълнителният комитет
изпраща отговор от 16 юни 1998, потвърждаващ включването на сградите в международния
регистър от обекти на модернизма и подкрепата си за тяхното запазване в
автентичния им вид. Статии в защита на “Феята” публикуват:
Д.
Желева-Мартинс – “Утре ще бъде късно”, в-к Арх & Арт борса (бр.
7 (309)/17.01.1998, с. 1, 13).
П.
Йокимов и Л. Стоилова – “Застрашени са паметници на модерната архитектура”,
в-к Строителство-градът (бр. 17/ 27.04. – 03.05.1998 г., с.
4).
За съжаление, подетата
кампания не дава резултат и реконструкцията на кафе-сладкарница “Феята” е
започната, но година и половина по-късно - замразена след като мощни метални
рамки заменят оригиналния стоманобетонен покрив-тераса. Така, през 2002 г. не
са налице нито автентичният образ, нито резултатът от реконструкцията, а
сградата се обитава от бездомници.
През първото полугодие на 1998 г. вече се работи усилено по подготовката на V-та международна конференция на ДОКОМОМО в Стокхолм (20. септември 1998 г.). Тя е посветена на влиянието на социалните изисквания върху развитието на архитектурата и градоустройството в различен културен и икономически контекст между 1910 и 1960 г., с оглед съвременните интерпретации на Модерното движение в архитектурата и градоустройството. В предварителната селекция след отправената още през 1997 г. покана за участие с доклади е одобрена заявката за доклад на член от ДОКОМОМО България – д-р арх. Добрина Желева-Мартинс.
През юли 1998 арх. Д. Желева-Мартинс се обръща с молба до САБ да подпомогне финансово нейното участие в международната конференция на ДОКОМОМО Интернешънъл в Стокхолм. Тогавашният зам. председател на САБ по международната дейност и евроинтеграция, арх. Явор Банков, отговаря с писмо от 18 август 1998 г., че
“…планираните средства
за международна дейност в бюджета на САБ за 1998 г. са в преразход към м. юли
….. Поради тази причина практически е невъзможно подпомагането
на Вашето участие на V конференция на ДОКОМОМО в Стокхолм през септември т. г.
Тъй като предстои актуализиране на бюджета на САБ за тази година, с много
малъкпроцент вероятност е възможно подпомагането Ви от САБ за тази проява.
Затова е необходимо решение на Съвета на председателя на УС на САБ и на
комисията по международна дейност и евроинеграция към УС на САБ, които могат да
се съберат едва на 7 септември.”
С писмо от 24 август 1998 г. координаторите на ДОКОМОМО България, П. Йокимов и Л. Стоилова, се обръщат лично към новоизбрания Председател на САБ, арх. Танко Серафимов, с молба за финансово съдействие на САБ за участието на арх. Желева-Мартинс не само в научната конференция в Стокхолм, но и като представител на България в организационните срещи на международната организация.
В среща-разговор с
Председателя и заместник председателите на САБ координаторите на ДОКОМОМО
България и арх. Д. Желева-Мартинс получават устен отказ за финансова подкрепа,
поради липса на средства на САБ.
При
този отказ Д. Желева-Мартинс предава доклада си на арх. Пеньо Столаров, който
по това време е в България и се подготвя да участва в международната
конференция на ДОКОМОМО в Стокхолм, за да го прочете на съответната сесия.
С писмо от 6 септември 1998 г. ДОКОМОМО България информира международния секретариат на ДОКОМОМО, че представител на България в заседанията в Стокхолм ще бъде д-р арх. Пеньо Столаров.
Впоследствие
резюме от доклада, както и целият доклад на Желева-Мартинс са публикувани в
съответните издания на ДОКОМОМО Интернешънъл.
D. Jeleva-Martins. “The Modernist Doctrine: An Interpretation in Musman’s Plan of
Sofia - 1938”, In: Vision and Reality, Book of Abstracts,Swedish Museum of Architecture, DOCOMOMO
Sweden, p. 66 [публикация на резюмето от доклада на конференцията, Стокхолм, септември, 1998].
През ноември 1998 г. Международният секретариат изисква от всички работни партии да направят отчети за своята дейност през изтеклия двугодишен период 1996-98 г., които да бъдат публикувани в подготвящия се брой 20 на списанието на ДОКОМОМО. В тази връзка координаторът Любинка Стоилова подготвя отчет, в който посочва броя на изготвените и представени в ДОКОМОМО Интернешънъл регистрационни карти за обекти на модернизма и изброява изследователски проекти, посветени на проблемите на модернизма, върху които работят членове на ДОКОМОМО България.
През януари 1999 г. въпросният отчет за дейността на ДОКОМОМО България през периода 1995-98 г. е публикуван в DOCOMOMO Journal 20, (1999): 33-34. Материалите са изпратени по електронен път.
Той
изброява следните изследвателски проекти, които имат отношение към
проблематиката на ДОКОМОМО, а именно:
д-р
арх. Константин Бояджиев, арх. Мирияна Йорданова, Процеси в българската архитектура през 1930-те
– 1970-те години (Модерната архитектура в тоталитарните общества),
финансиран от Национален фонд “Научни изследвания” (НФ “НИ”) към Министерство
на образованието и науката;
д-р
арх. Любинка Стоилова, ст. н. с. арх. Петър Йокимов, Regional Reflections of
the Modern Movement in Bulgaria Betwewen thd Two World Wars. The Contribution
of Women,
финансиран от RSS/OSI/HESP – Прага;
д-р
инж. Юлия Радославова, A list of Modern Gardens and Landscapes in Bulgaria.
В
доклада са посочени и други изследователи, включени в изследователския проект
на Стоилова-Йокимов, които през 1998-99 г. са се присъединили към ДОКОМОМО
България – д-р арх. Валентина Върбанова, арх. Галина Иванчева, арх. Галя
Стоянова. По това време и трите работят в Националния институт за паметници на
културата (НИПК).
Във
връзка с въпросния отчет от името на ДОКОМОМО България арх. Миряна Йорданова
изготвя статия за архитектурата на модернизма в България след Втората световна
война. Материалите за статията са изпратени по електронен път, като обработката
на снимките и тяхната електронна транслация са възложени на фирма и заплатени
със средствата на ДОКОМОМО България срещу съответна фактура. Статията е
публикувана в следващия брой на списанието на ДОКОМОМО, а именно:
M. Iordanova, "The Return of
Modernism. The Architecture of Post-War Modernism in Bulgaria", DOCOMOMO Journal 21, (1999): 36-40.
През март
1999 г. Международният секретариат на ДОКОМОМО отправя спешен апел към
всички работни групи в съответствие с решенията на конференцията в Стокхолм да
предоставят отново материали от националните селекции на паметници на
модернизма за публикация в подготвения общ сборник на Модерното движение.
Срокът е 10 май 1999 г. Тъй като ДОКОМОМО България вече е изпращала
няколкократно материали, координаторите на ДОКОМОМО България не считат за
необходимо да дублират информацията и оставят този апел без последствие.
През
август 1999 ДОКОМОМО Интернешънъл отправя апел за изпълнение на това
изискване персонално към ДОКОМОМО България. Поради проблеми с компютърната
техника и интензивна заетост по същото време с изследователската си работа,
координаторите на ДОКОМОМО търсят възможност за помощ при подготовката и
изпращането на материалите от членовете на българската секция Мирияна Йорданова
и Добрина Желева. При сгъстените срокове за реакция се оказва, че във
ваканционния период или не може да се осъществи телефонна връзка или никой не
се ангажира с проблема.
В
създалата се ситуация Л. Стоилова подготвя спешно от наличните материали
текстове и снимки за 8 обекта на модернизма в България на английски език, въз
основа на регистрационни карти, съставени от П. Йокимов, Л. Стоилова и Г.
Иванчева. Изискваният мотивационен текст е съставен въз основа на материали на
Л. Стоилова за българския модернизъм между двете световни войни и резюме от
статията на М. Йорданова за Модерното движение в България след Втората световна
война, публикувана в списанието на ДОКОМОМО (за което М. Йорданова е
осведомена). Всички материали са изпратени по електронен път. Разпечатки и
дискети с информацията се изпратени по пощата на 12 октомври 1999 г.
Разходите
за това са изплатени със средствата от текущия личен изследователски проект на Л.
Стоилова – П. Йокимов „Regional reflections of
the Modern Movement in Bulgaria. The Contribution of Women”, като към мотивационния текст е отбелязано, че
подготовката на материалите е извършена с финансовата помощ на институцията, финансираща
изследването (RSS/OSI/HESP – Прага, каквото е изискването по договор за
всяка публикация). Допълнително, по молба на редактора Кетрин Кук, през май
2000 г. е изпратен и списък от заглавия за библиография върху модернизма в
България.
През октомври 1999 ДОКОМОМО Интернешънъл разпращата книжка-покана за участие с доклади в VІ-та маждународна конференция на ДОКОМОМО, предвидена да се проведе в Бразилия, Бразилия през септември 2000 г. Освен раздадените между членовете на българската група, такива книжки са оставени и в библиотеката на ЦДА-САБ в София за общ достъп и ползване.
През декември 1999 г. става известно, че при селекцията на предложения за доклади за предстоящата VІ-та международна конференция на ДОКОМОМО в Бразилия – септември 2000 г. е одобрен доклад на Любинка Стоилова за сесията по жилищни проблеми Reading Contemporary Urban Phenomena: Ensembles.
През януари-февруари 2000 г., в отговор на изискване от международната централа, координаторите на ДОКОМОМО България актуализират списъка от членове на българската група, който е разширен с нови имена на колеги, присъединили се в периода 1998-99 г. и такива, които се интересуват от проблематиката на модернизма и са проявявали интерес към дейността на ДОКОМОМО България, а именно: Галина Иванчева, Валентина Върбанова, Галя Стоянова, Явор Банков, Йордан Тангъров.
По
това време Международният експертен комитет по регистрите (ISC/R) разпространява обновени регистрационна карта и минимум фиш, с които да
се работи при бъдещото регистриране на обекти на модернизма. Копия от тях са
депозирани в папката на ДОКОМОМО България в библиотеката на ЦДА-САБ, София за
общ достъп на всички интересуващи се. Налага се вече попълнените регистрационни
карти да се актуализират.
На 8
май 2000 г. ДОКОМОМО България получава покана от председателката на Department of the Information Sociaty Fundecyt в Бадайос, Испания – Манон ван Льовен, за партньорство с ДОКОМОМО
България при кандидатстване в Европейската програма “Култура 2000”, финансирана
от ЕС с проект “PATRIMONIUM.
Virtual Community for Architectural Heritage”. Идеята е да се създаде чрез страница в Интернет виртуално общество, което да ползва обща база данни с информация за реставрационни и
консервационни техники, архитектурното наследство на регионите, участващи в проекта,
примери на добре реставрирани и опазвани паметници на архитектурното
наследство, архитекти и архитектурни бюра, специализирани в реставрация и
опазване на архитектурното наследство. Обменът на информация предполага също
график на семинари в полето на реставрацията и опазването на архитектурното
наследство, статии по тези проблеми, както и система за обмяна на опит и
информация и документация.
За
подаването на документите е необходимо ДОКОМОМО България да представи спешно
резюме за своя състав, дейност и юридически статус, както и декларация на един
от ръководителите на групата за достоверността на информацията.
Поради
спешните срокове, координаторите на ДОКОМОМО България разработват съвместно с
Миряна Йорданова на английски език резюмето за състава и дейността на
българската група.
Във
връзка с изискването за юридическа регистрация М. Йорданова разговаря с юрист,
проучва и подготвя образци на документите, необходими за юридическа регистрация
на групата. Изисква се да се подготви устав на организацията, групата да
определи 3 отговорни лица, които да се заемат с по-нататъшната юридическа
процедура. Проучването изяснява, че процедурата изисква доста продължителен
период и не може да се изпълни изискването за юридическа регистрация във връзка
с предложението за сътрудничество от Department of the Information
Sociaty Fundecyt в Бадайос, Испания.
Декларация
от името на ДОКОМОМО България е подписана от Л. Стоилова като координатор, в
която се заявява, че групата не е работила по други програми, финансирани от
ЕС, че поради липса на юридическа регистрация групата няма собствен печат, но
че предстои юридическа регистрация. Документите са изпратени по електронен път
и в оригинал по пощата до испанската организация. Същевременно е отправено
запитване дали липсата на юридическа регистрация би била пречка за по-нататъшни
стъпки за евентуална съвместна работа. Тъй като отговор по този въпрос не се
получава, работата по юридическата регистрация на ДОКОМОМО България остава на
това ниво.
С писмо от 19 май 2000 г. Международнят секретариат на ДОКОМОМО осведомява работните групи, че книгата за модерната архитектура, базирана на селекция от регистрирани обекти от различните работни групи е под печат и се подготвя нейното представяне на международната ДОКОМОМО конференция в Бразилия през септември 2000 г. Предлага се всяка от работните групи в отдените страни да поръча 1000 или 2000 отпечатъка на колата, отнасяща се до материалите от съответната страна. Цената на подобна поръчка варира между 1800 и 2600 Dfl (холандски гулдена). Тъй като бройките и сумите изглеждат космически за финансовите възможности на ДОКОМОМО България, координаторите на българската група оставят тази покана без последствие.
През септември 2000 г. се провежда VІ-та международна конференция на ДОКОМОМО в гр. Бразилия, Бразилия. За научната сесия е одобрен доклад на Л. Стоилова, озаглавен “Reading Contemporary Urban Phenomena: Ensembles”.
При направените проверки
още през юни-юли 2000 г. в Центъра за изкуства “Сорос” – Фондация “Отворено
общество”, София за финансовото подпомагане за пътните разноски се оказва, че
сумата, която би могла да се отпусне, не би покрила и половината от стойността
на пътните разноски до гр. Бразилия и обратно. Поради това Л. Стоилова се
отказва от участие в международната конференция на ДОКОМОМО. С писмо от 14
септември 2000 г. до Председателя на международната конференция – Фредерико де
Холанда, тя съобщава за затрудненията
си и поема ангажимент да изпрати доклада си по
електронен път до датата на сесията, в която е определено нейното участие (21
септември).
Резюме
от доклада на Стоилова е публикувано в сборника с резюмета от конференцията.
Една
от целите на международната конференция в Бразилия е Общото събрание да одобри
преместването седалището на международната организация от Делфт, Нидерландия,
във връзка със заявените оставки на Председателя и Секретаря на ДОКОМОМО
Интернешънъл – Хуберт Ян Хенкет и Весел де Йонг. Единствено френската работна
група е заявила участие да поеме ръководството на организацията и да осигури финансиране
за по-нататъшното функциониране на ДОКОМОМО Интернешънъл. Поради някои
забележки към направения пакет от предложения за по-нататъшна работа на
организацията, един глас не достига предложението да бъде прието в Бразилия.
През октомври 2000 г. ДОКОМОМО България получава свитък от документи за номинация на обекти на културно-историческото наследство за Списъка на световното наследство – ИКОМОС. Процедурата на излъчване на номинации изисква въвличане на организации/институции в страната, които са юридически легитимни собственици (не частни) и имат възможност за последващо участие във финансирането на част от предлаганите дейности по опазване.
Ролята
на ДОКОМОМО България в случая се ограничава в това координаторите да размножат
свитъка от документи и да го предоставят на членовете на българската група,
които евентуално да работят за привличането интереса на институциите, в които
са служители. Доколкото има информация, на тази сесия нито една институция или
неправителствена организация от България не успява да изготви предложения за
номинации на български обекти на КИН.
По
това време пристига и отпечатаният сборник с материали от обекти на модернизма
от всички страни-членки на ДОКОМОМО Интернешънъл. Екземпляр от книгата се
получава лично на името на Л. Стоилова, която се оказава единствен автор на
материалите за България, въпреки посочените в ръкописа още четирима членове на
българската група.
Едновременно
с това ДОКОМОМО Интернешънъл предлага възможност за поръчване на книгата с
намаление за членовете на международната организация чрез форма за заявка
(разпространена между членовете на българската група).
В края на октомври 2000 г. се провежда събрание на ДОКОМОМО България, на което се прави рекапитулация на извършеното през последните две години.
Обсъжда
се възможността българската група да предложи на Съюза на архитектите в
България да поръча един екземпляр от книгата на ДОКОМОМО с публикувани
селекционирани обекти на модернизма, между които и от България, а именно:
The Architecture of the Modern Movement. Selections from the
DOCOMOMO Registers.
Dennis Sharp & Catherine Cooke, Editors. 010 Publishers,
Rotterdam (2000).
На
това събрание координаторът на ДОКОМОМО България – Любинка Стоилова, подава
оставка, като признава, че интензивна лична заетост й е попречила да се
занимава с организационната дейност на българската група през изминалите две
години. Тя изтъква необходимостта бъдещият координатор да борави с английски
език, с компютър и с интернет.
Като
отговаряща на тези изисквания, на нейно място е избрана Миряна Йорданова.
Л.
Стоилова прави финансов отчет за средствата, които са изразходвани за дейността
на ДОКОМОМО България, и за които са събирани отчетни документи, и изисква
групата да проведе финансова ревизия, след което финансовата отчетност да бъде
поета от друг член на ДОКОМОМО България. Нейната молба остава без последствия.
С писмо от 17 ноември 2000 г. ДОКОМОМО Интернешънъл предлага ново гласуване на кандидатури за преместване седалището на организацията от Холандия, което да се състои по електронен път.
През март 2001 г. международната централа на ДОКОМОМО изисква всяка работна група да заплати по 1000 бр. отпечатъци от колата, посветена на съответната страна в сборника за Модерното движение – селекция от националните регистри.
С писмо по електронната
поща координаторът на ДОКОМОМО България – Петър Йокимов, възразява, че 1000
отпечатъка е твърде голям брой за страна като България и отправя запитване,
дали не може да се получи по-малка бройка (400), която да се заплати с по-малка
сума, а за останалите броеве българската група да получи 1-2 броя от цялата
книга.
В
отговор се получават направо 400 броя и проформа фактура за 50 щатски долара – цената на транспортните разходи за пратката. Пратката е освободена от
митницата на 25 април 2001 г. Като касиер на групата Л. Стоилова превежда
сумата от 50 щ. д. и 30 щ. д. за банковия превод на сметката на ДОКОМОМО Интернешънъл.
Следва
препращането на останалите отпечатъци на колите за България, които П. Йокимов
освобождава от митницата на 5 юни 2001 г. За транспортните разходи по тяхното
препращане остава ДОКОМОМО България да изплати съответната сума на ДОКОМОМО
Интернешънъл. Тъй като разходите за банков превод са значителни в сравнение с
дължимата сума, до момента – март 2002 г. сумата не е изплатена, като се търсят
и обсъждат от групата възможности за по-ниски преводни такси.
През март-юни 2001 г. протича подготовка и дебат за гласуването на ново седалище на ДОКОМОМО Интернешънъл. Обсъждането трябва да избира между двете новополучени кандидатури – на ДОКОМОМО Франция (ревизирана) и на ДОКОМОМО Финландия. Срокът за окончателно гласуване е 7 юни 2001 г.
През март 2000 г. до всички работни групи са разпратени обосновки и програми за действие на двете кандидатстващи работни групи.
През
април 2001 г. Л. Стоилова, превежда всички
спътстващи документи на български език и ги предоставя на общ достъп в
библиотеката на ЦДА – САБ, заедно с копия на оригиналите.
На 5 юни 2001 г. се провежда обсъждането
в българската работна група. То завършва с гласуване в полза на преместването
на седалището на ДОКОМОМО Интернешънъл във Финландия.
На
същото събрание се разглежда въпроса за разпределение на получените отпечатъци
от колата, посветена на България в сборника за Модерното движение, публикуван
от ДОКОМОМО Интернешънъл. Приема се решение с писмо от координатора на
ДОКОМОВМО България – П. Йокимов, да се предложат около 200 броя, които САБ да
използва за реклама.
На 7 юни 2001 г. става известен резултатът от общото гласуване на всички работни групи на ДОКОМОМО – в полза на френското предложение с 13 срещу 7 гласа. Вследствие на това през септември 2002 г. седалището на ДОКОМОМО Интернешънъл ще трябва да се премести в Сите де л’аршитектюр е патримоан франсез в Париж, като за Председател на цялата международна организация е избрана Маристелла Касиато от ДОКОМОМО Италия, а за секретар - Емили д'Ордьо от Франция. През периода до септември 2002 г. ДОКОМОМО Франция се ангажира да проведе конкурс за избор на секретар на международната организация.
През септември 2001 г. се получава новата покана за участие с доклади в предстоящата VІІ-ма международна конференция на ДОКОМОМО, която трябва да се проведе през септември 2002 г. в Париж, Франция. Копия от тези документи са препратени по електронна поща до членовете на българската работна група и са предоставени в папката на ДОКОМОМО в ЦДА – САБ за общ достъп.
На 30 януари – 6 февруари 2002 г. се провежда събрание на ДОКОМОМО България. На него се обсъждат редица организационни въпроси, свързани с бъдещата дейност на организацията. Приема се нов член – ст.н.с. д-р арх. Искра Дандолова, която е изявила желание за членство още през есента на 2001 г. С нея българската работна група наброява вече 17 души.
На това събрание е
поканен представител на БНК на ИКОМОС, който е дал предложение за съвместна
подготовка за отбелязване на международния ден на културно-историческото
наследтво – 18 април 2002 г., тъй като 2002 г. е обявена за година на
културното наследство на ХХ век.
Избира
се работна група от четири члена на ДОКОМОМО България, които да участват в
съвместната подготовка на изложба по темата (Добрина Желева-Мартинс, Юлия
Радославова, Галина Иванчева, Валентина Върбанова). Набелязват се и стъпки в
защита на Националния музей за архитектура (НМА) – В. Търново, за чието
закриване е постъпила информация. Приема се да се изготви апел за опазване
материалите от фондовете на музея. Приема се в изложбата за световния ден на
културното наследство да участват материали от Националния музей на
архитектурата (НМА) и събитието да бъде използвано като повод за защита на
музея.
Л. Стоилова прави отново финансов отчет за средствата, изразходвани за дейността на групата до края на 2001 г. и иска групата да проведе финансова ревизия, след което да се избере нов ковчежник на групата. Финансовият отчет е приет, но въпросът за ревизията и за нов ковчежник остава без последствие.
На това събрание се поставя въпросът за избор на ново ръководство на ДОКОМОМО България. По предложение на Д. Желева-Мартинс въпросът се отлага поради отсъствието на председателя – арх. Пеньо Столаров и на координатора – арх. Миряна Йорданова (и двамата в чужбина). Взема се решение по време на отсъствието на М. Йорданова Любинка Стоилова да изпълнява координаторски функции.
Разглеждат се материалите във връзка с обзорната книжка за историята на ДОКОМОМО Интернешънъл, в която за България има отредени две страници. Предлага се България да участва с материали от подготовката на изложбата за деня на световното културно наследство – българската архитектура на ХХ в.
Предлага
се под формата на бартерен обмен ДОКОМОМО България като предостави отпечатъци
от своята кола в книгата на ДОКОМОМО Интернешънъл за Модерното движение да
получи от други работни групи техните коли. Като възможност се предлага Миряна
Йорданова, която се очаква да участва в VІІ-та международна конференция на
ДОКОМОМО в Париж да осъществи такъв обмен с други работни групи.
Предлага
се да се предоставят 100 бр. отпечатъци от колата на българския представител –
арх. Константин Бояджиев, на конгреса на МСА в Берлин, където той да ги раздаде
като реклама на българската архитектура.
Арх.
Йордан Тангъров предлага да се направи обща библиография с публикациите на
членовете на ДОКОМОМО България върху модернизма в българската архитектура.
Предложението е прието.
На 19 февруари 2002 г., във връзка с публикации за съкращаването на служителите на Националния музей на архитектурата, в бюлетина на САБ Български архитект, бр. 8 (19. 02.2002) и във в-к Строителство градът от 26. 02. 2002 г. е публикуван призив до архитектурната колегия за запазване фондовете на музея.
От май 2000 г. българската работна гупа на ДОКОМОМО прави проучвания относно възможностите за съдебна регистрация като неправителствена организация. След влизането в сила на Закона за юридическите лица с нестопанска цел през 2001 г., се проучва възможостта за регистрация съгласно него.
Същевремно, през целия
период от своето създаване членовете на ДОКОМОМО България, които в болшинството
си се занимават с изследователска работа, публикуват научни и научно-популярни
статии върху архитектурата и градоустройството на модернизма в България, с
което се стараят да разширяват фактологическата база и интерпретативните
хоризонти на този пласт от културно-историческото наследство на България.
Отчетът написа:
Любинка Стоилова, въз основа на кореспондентските
материали на ДОКОМОМО България, съхранявани от нея за периода 1994-2002 г.
Приложение - копие от протокола от
отчетно-изболното събрание на българската работна група, състояло се на
30.01.2002 г., когато е направен окончателният финансов отчет от Л. Стоилова за
изразходваните от нея средства, покриващи дейността на групата през периода
1997-2001 г.
Comments
Post a Comment